Беседката с розите

..

Фейт дойде и седна в бесетката, като се загледа в слънцето и се замисли.

2 Ножки летяха към момичето..

ЩОм стигнаха на горе долу 50 см от нея едно червено топченце което захващаше роклята и светна и те спряха и паднаха на земята.

Соул си беше в невидимост и се замисли кво стана ама ае ся стана му забавно и за тва реши да се Шадол степне зад момичето като решида и направи един Амбуш и я наръга с дагера праз гръбнака ..

Топчето пак светна и ръката му спря, а момичето въздъхна и откъсна една бяла роза като я погледна.
-НЕ са ли ти казвали да не предизвикаш съдбата си.

Soul каза:

-Предизвиках съдбата си още когато избрах да стана убиец ,а тебе НЕ са ли те учили да не говориш с непознати !

Като си свали оръжията щото видя ,че няма смисал да атакува повече.

Фейт си замълча.

Soul ся мъдреше план как да я убие ..

-Върви си.
Каза му Съдба без дори да го поглежда.

Soul каза:

-Бих си тръгнал ,но ми е скучно нищо лично,но си търся занимание..

Като си стисна дагера и почна да се опитва да я наръга в главата ..

Джелел Сийда (червеното топче) го спираше докато на нея не и писна и му хвана ръката и я изви.
-Или ще спреш или ще усетиш женски бой върху себе си.

И кат го хвана той си издърпа ръката докато тя се опитваше да му я извий и така с острата част на дагера си успя да и разреже вените до китката на раката и като и каза:

-Внимавай как ми говориш щото на ей такива лапета като тебе устите им са големи ама ако ги хванеш някаде 1 на 1 почват да викат за помощ.

Фейт погледна към кръвта и очите и светнаха в червено и лекичко се усмихна.
-Лапе. според теб на колко съм.

Soul kaza:

-Да ти приличам на ясновидец..

Като стана невидим.

Фейт си тръгна.

Соул си тръгна.